Thursday, 11 February 2010

Black & White


За черното. За бялото.
Във фотографитята всичко ми изглежда по-ясно, по-истинско и по-естествено, когато е черно-бяло. А за еротична/естетична фотография, тя е най-добрият избор може би. Да ме прощават новите технологии, аз си отавам "консерва" в някои отношения.
Kamen ме научи, без да подозира, че да снимаш е нещо повече от просто натискане на копчето. Дигиталният фотоапарат (тип "сапунерка") уби изкуството да се улавя момента, да създадеш нещо повече от "изображение". Да внимаваш, да се съсредоточиш, да се огънеш на 180 градуса, да в-и-д-и-ш света/обекта/дървото/оново момче, което ти се усмихва от съседната пейка...Сега всеки снима/се снима за Facebook. Няма лошо. Но къде е смисълът?
Та, за черното и бялото.
Идеята за амалгама винаги ме е привличала. Просто и сложно, високо и ниско, старо и ново, модерно и остаряло, да не продължавам. Противоположностите се привличали, казват. Аз пък мисля, че само от поляризация става хармонизация!Малко на happy soc slogan го извъртях...
При черно-бялата фотография има три основни момента, според мен.
Първо, тя е като класическaта литература; модерно, пост-модерно, ала-бала, накрая хайде пак при Платон и Аристотел, хайде пак при Овидий. Честито.
Второ, тя е тъжна. Не че няма и "забавни сюжети", разбира се, но това не е основно приложение.
Трето, тя е само за хора с усет. Не ме разбирайте погрешно, не че е снобaрска, софистицирана и не-знам-си-какво, но възпpиемането и, ако е направена качествено, е по-задълбочено от това да разглеаш албума на Гошо, озаглавен morence2009.
И най-вече, този тип фотография ми създава сладката илюзия, че всичко е просто.От точка А се пристига в точка Б. Че хармонията и равновесието са възможни, а не въздухарски понятия в някоя книга от сорта "Как да отворим чакрите си за 10 дни-практическо ръководство".
Последно, черно-бялата фотография е по-честна, защото тя показва същността- може да е груба, гротескна, жестока, но е честна. Няма по-важно от това.

4 comments:

  1. :)Съгласна съм с теб, но си мисля, че най-хубавото на черното и бялото е, че между тях винаги има сиво :) От нас си зависи колко наситено ще бъде...

    ReplyDelete
  2. Картини и истории с контрасти, които възбуждат сетивата. Усещаш хармония, баланс, симетрия, мелодия дори. Така, както се усеща джазът.

    Инче, харесва ми този стил. Искам още да те чета!

    ReplyDelete
  3. Мдааа, казват, че няма чернобяла фотография, а всичко е нюанс на сивото... Простичко е.

    ReplyDelete
  4. Сравнението с класическaта литература изключително ми допада. Винаги съм я чувствал така, но не можех да си го представя с думи. Ти го направи вместо мен.
    Не съм съгласен, че е тъжна. По-скоро сериозна. Концентрираш върху един основен обект или тема. Използваш контраст. За разграничаване или за сближаване. Важно е да се научиш да виждаш.
    За мен същността на черно бялата фотография е в пространството между черното и бялото. В живота - също. Опитвам се да клоня по-често към бялото :)

    ReplyDelete