Black & White

За черното. За бялото.
Във фотографитята всичко ми изглежда по-ясно, по-истинско и по-естествено, когато е черно-бяло. А за еротична/естетична фотография, тя е най-добрият избор може би. Да ме прощават новите технологии, аз си отавам "консерва" в някои отношения.
Kamen ме научи, без да подозира, че да снимаш е нещо повече от просто натискане на копчето. Дигиталният фотоапарат (тип "сапунерка") уби изкуството да се улавя момента, да създадеш нещо повече от "изображение". Да внимаваш, да се съсредоточиш, да се огънеш на 180 градуса, да в-и-д-и-ш света/обекта/дървото/оново момче, което ти се усмихва от съседната пейка...Сега всеки снима/се снима за Facebook. Няма лошо. Но къде е смисълът?
Та, за черното и бялото.
Идеята за амалгама винаги ме е привличала. Просто и сложно, високо и ниско, старо и ново, модерно и остаряло, да не продължавам. Противоположностите се привличали, казват. Аз пък мисля, че само от поляризация става хармонизация!Малко на happy soc slogan го извъртях...
При черно-бялата фотография има три основни момента, според мен.
Първо, тя е като класическaта литература; модерно, пост-модерно, ала-бала, накрая хайде пак при Платон и Аристотел, хайде пак при Овидий. Честито.
Второ, тя е тъжна. Не че няма и "забавни сюжети", разбира се, но това не е основно приложение.
Трето, тя е само за хора с усет. Не ме разбирайте погрешно, не че е снобaрска, софистицирана и не-знам-си-какво, но възпpиемането и, ако е направена качествено, е по-задълбочено от това да разглеаш албума на Гошо, озаглавен morence2009.
И най-вече, този тип фотография ми създава сладката илюзия, че всичко е просто.От точка А се пристига в точка Б. Че хармонията и равновесието са възможни, а не въздухарски понятия в някоя книга от сорта "Как да отворим чакрите си за 10 дни-практическо ръководство".
Последно, черно-бялата фотография е по-честна, защото тя показва същността- може да е груба, гротескна, жестока, но е честна. Няма по-важно от това.