Tuesday 8 June 2010

Думи за музиката

Понеже отново трябва да пиша, но не в блога си, аз пък на пук ще пиша в блога. Фръц!Благодарение на липсващата научна ръководителка, зaбягнала в Глазгоу и на най-депресиращото време на земята-това в Единбург, открадвaм време. Това за успокоенue на съвестта. Ужас!
Та едно време имаше една група в last fm, която се казваше Music is my boyfriend, I found him, he found me. Някаква глупост от този сорт.Сиреч, връзката с музиката може да Е връзка, но при мен статусът е: it is complicated.
Сега няма да обяснявам колко ми е важна музиката, просто се замислих как се пише за музика-ревюта на албуми, музикални събития и прочие.Почитател съм и следя сайта на Дюкян Меломан, статиите на Маргарита Борисова и Явор. А който не е ходил още в дюкяна е изпуснал много.Атмосферата и спокойствието да си поговориш с хора, за които продаването на музика не е еснафство, е много приятно. Благодарение на него открих и чух на живо Торд Густавсен Трио, имаха концерт в София преди Париж! ...Caetano Veloso,Roberto Fonseca,ESBJOERN SVENSSON TRIO Ян Гaрбарeк.
Последният в списъка е колос, много голям музикант, поне за мен. Имах късмета и удоволствието да го чуя на живо, пак в София, благодарение на фестивала Джаз +. Няма да забравя как значителна част от скромната ми заплатка от преподаване на английски в 4-курс замина за билетчето.Как се вълнувах, а за самия концерт не ме питайте, беше преживаване свише.Тогава се убедих, че има друго измерение, паралелна реалност, ИМА нещо отвъд, което е прекрасно, чисто и Гарбарек има access passes за там.Аз и цялата зала 1 на НДК също...
Преди години за мен имаше едно радио и това беше РФИ, Ясен Петров, Георги Фотев, репортажи за джаз фестивали във Франция, Испания, блажени години.Рядко срещам хора, които говрят с такава любов, непарадиращо знание и лекота за музика, стилове,течения, тенденции, както тогава в РФИ. Спокойно, бавно, отмерено и топло говорене за музика, без да прилича на образователен курс. Истинско.
Аз нямам музикално образование, родителите ми не са слушали "качествена" музика по моите стандарти. Знам, че съм музикална, мога да пея, едно време залитах по китари.
Когато съм била малка, майка ми ме разхождала из градската градина, било май, една от последните манифестации дънела громко въздуха с бодряшките си приповдигнати тонове. На съседната пейка,
някаква учителка, позната, ме наблюдавала как тактувам с пръчица в ръка.Провикнала се в измуление на майка ми "Никакви английски гимназии за детето, то тактува!!!"
"Детето", за съжаление имало прагматично ориентирани родители, но пък си обича музиката."It is complicated."

2 comments:

  1. на мен още не си ми пяла :(

    ReplyDelete
  2. Скица :)

    Чакам запис на ваша песен. Вокали - Ина, китара - Камен.

    ReplyDelete