Room Eleven

Ako си мислите за уютно амстердамско кафе с голяма доза international crowd, то аз мога да ви кажа каква музика звучи там. Заповядайте в стая номер 11. Коктейл от лек фънк, страхотен женски вокал, който е в състояние да разсее и всичките тъмни облаци над Холандия и в съзнанието ви (ако имате такива).
Не може да не спомена заглавието на албума-Six White Russians And A Pink Pussycat (дебют).Обложката е страхотна.All Right and One of these Days приятно заиграват, а Sad Song не те депресира обратно на заглавието си. Мога да откроя Flavour. Текстовете са остроумни, въпреки, че тук-там има тривиалности, но пък бийтът (нях-нях-нях) компенсира. Come Closer си е много chic парче напомня на Koop Come to me, но е далеч по-добро, мисля. Playful, melancholic, funky and nostalgic, казват критиците, аз бих добавила цветен. Room Eleven са свирили и на джаз фестивала в Монтрьо, не е за пренебрегване тоз факт. В другият албум (и последен) на същата група, Ммм Gumbo, носталгичността ми идва в повече. Но пък си има музика за всяко състояние. Не бих ги определила като нещо невероятно, разнообразни стилове в едно.Едно такова пролетно настроение носят.
На сайта им пише, че вече не свирят заедно, всеки от петимата тръгнал по свой път. Жалко.