Tuesday 15 February 2011

Worlds in Words


Писането е в резултат на привидно овладяна логорея. Дали? Когато прочетох стихотворения по картини, разбрах колко съм далеч от истината и колко може да се каже, стига да си уловиш правилните думи на точните места. Както каза героят на Иън МаКгрегър за един роман, който трябваше да редактира/напише „It has all of the words, just in the wrong order. От няколко години насам не обичам думата ред/последователност в комбинация с литература. Защо? Имам си някакво вътрешно убеждение, че изкуството, литература се пише не по план, не въоръжен с арсенал от стилистични брадви и сатъри. Може би затова не ми допадаха някои часове по стилистика и имам 5 на изпита в университета. Или защото бях с температура на изпита. Както и да е, мисълта е ми е, че разрязването, аутопсирането на един текст ми се е струвало: 1) скучно 2) безсмислено 3) инатско. Много пъти съм опитвала да разбера ЩО така. Предполагам, че изследването на текстове и думи във всички техни измерения ми разомагьосва (?!) представата за изкуство.Да. Затова и магистратурата ми изследваше именно връзката общество-литература, второто като функция на първото. Виж гората, не гледай едничкото дърво.Отплеснах се.
Думите и реда. Писането на стихове, не по-скоро записването на впечатления, след разглеждането на една картина, ми се струват достатъчно интересни, за да са обект на четене. Защо.
Впечатленията са нещо крайно субективно, често обусловани от предварителни нагласи, очкавания, идеи.Същевременно са пълни с необясними асоциации, нелогични отпратки, те са моментна снимка на лабиринта на съзнанието. Брей.
Веднага някой би оспорил безсмислието да се пишат такива впечатления, аз пък ще парирам атаката по следния начин: писнало ми е да чувам предъвканите мнения на други, смлените и подредени виждания на други, които хората изричат. Впечатлението, колкото и хитро да е, използва всички горепосочени, но само като ракета-носител, за да изстреля нещо НОВО.
Тогава.
Музика и думи.

No comments:

Post a Comment