Музика с душа

Не обичам музикалната снобария. И снобарията по принцип.NB, за мен, има два вида:рафинирана и обоснована и самоцелна и глупава.Втората обикновено прикрива тесни възгледи, никакво въображение, догматично мислене и комплексарство в тежка форма.Познавам хора с тази диагноза, забавни са до един момент.

Джазът е музика, която асоциативно се свързва с някави хора, които са поне един level над останалите (културно, интелектуално, социално дори) или поне така изглежда. Така "мислят", хората, които са в кутийката на собственото си малко. Няма лошо, разбира се. Няма да навлизам в историята на джаза, на европейския джаз, еле на скандинавския, защото джазът и изобщо музиката е усещане. Иска ми се да мисля за нея, за музката, като за terra incognita, не защото е непозната, а защото не е възможно да я дефинираш. Или поне усещането за нея е различно. Да слушаш музика е като да гледаш картина. Да я опишеш, виж това е зор.

Винаги щом се опитам да пиша за Ян Гарбарек се получава един страхотен миш-маш. Трудно е да пишеш/говориш за неща, "които са ти важни", любимата ми фраза на Любо. Аз не съм музикален сноб. Но харесването на тази музика автоматично ме прави такъв за хората, които не ме познават. Go figure!

Ян Гарбарек в норвежки саксофонист и определено е нечовек. Вече го определят като джаз класик. На вид изглежда като добряк-вълшебник с прошарена коса и замислено лице. Не се усмихва често, но на концертa в София успяхме да го накараме да се усмихне-едва ли е очаквал пукаща се по шевовете зала. Организаторите отчетоха този феномен. Дискографията му можете да си я видите навсякъде. Rites обаче е АЛБУМЪТ.
Деликатен, мек, вливащ нещо като религиозно смирение на нерелигиозните, страшен с лекотата си-това са композициите от албума. Смазват те с гениално подредените си космически тонове. Reduced to tears. Смирено и просто. Всяка една композиция има заглавие, което спокойно може да е заглавие на картина.
Where The Rivers Meet
It’s Ok To Listen To The Gray Voice
It’s High Time
We Are The Stars

и така нататък.

Ако душата имаше материя, то задължително саксофонът на Гарбарек е направен от тази същата материя.
Обичам го!