Friday, 8 April 2011

The Night of the Hidden Orchestra



VII Джаzz+ Фестивал ме запозна с The Hidden Orchestra.

В основата му стоят Джо Ачисън и Попи Акройд, които от доста време активно участват в културния живот на Единбург, като продуценти, композитори и изпълнители на филмова и театрална музика. Освен това в групата участват и барабанистите Тим Лейн и Джейми Греъм.

На първо чуване ми приличат на Cinematic Orchestra. Звучат ми едно такова филмово, театрално, но все пак модерно. Не ми изпъкват. Не знам защо.

Музиката в албума,Night Walks, съчетава енергията и качеството на студийно продуцираните бийтове, но замествайки синти и дръм машините с напълно истински, акустични звуци и инструменти. Създадена е на принципа на контраста – експериментална, но слушаема, електронна и акустична, сложна и проста едновременно, мрачна но същевременно заредена с много енергия, объркваща и проста – създаваща усещането за едно пътешествие, или като самия Ачисън я определя “Отражения и размисли, породени от усамотена разходка в безкрайната, нощна тишина”.

Източник: Groovy Sessions

Може би трябва още веднъж да прослушам албума Night Walks.
Представям си тази музика, като саундтрак на някой film noir. Градска среда, тъмен бар, във въздуха цигари и престъпни намерения.Безсъние.Шапка с периферия и шлифер на мъж. Жена. Класика.Нощта си има музика.
Композициите са доста подвеждащи в идеята си и бързо се губиш в криволиченето между електроника и акустика-най-голямото предимство на този албум, илюстрирано в Strange.

01. Antiphon
02. Dust thumbs up
03. Footsteps
04. Out Of Nowhere thumbs up
05. Stammer
06. Strange thumbs ul
07. The Windfall
08. Tired & Awake thumbs up
09. Undergrowth
10. Wandering

Бавно завладява тази музика. Трбява търпение.

Шани от БНТ пита групата КАК?! се чувстват като шотландци-джаз музиканти. След конфузно мълчание те отговярат, че не са шотландци, само един е.Лек кикот от страна на водещата и замазване на положението от страна на Андрей.

Въздъхвам.

No comments:

Post a comment