Островно

Както обикновено става с  шумно рекламирани филми, с активен пи-ар месеци наред, да не кажа почти година, така и "Островът" попадна в графата "големите надежди".
В медийното пространство се мяташе името на Летисия Каста, на Линдхарт, не толкова известен, но все пак. Големи думи, сюжетни hints, Кан, снимки с Летисия на плажа, интервюта на френски, нямаше и българско списание/вестник, което да не се стремеше да се докопа до Камен и натоварения му график. Teaser периодът сякаш дойде в повече. Или медиите си го направихме такъв. Не съм сигурна.

Филмът вече е по кината. Признавам си, натоварена с всичките очаквания, инфромация и интервюта в главата си, аз също чинно изчаках датата на премиерата,за да не пропусна така дългоочаквания остров.Това, което последва в следващите два часа ме изненада, отегчи на моменти, а в края направо ми стана гротескно. За мен Островът СА два филма, спойката между които ми убягна.Линч, Триер и биг брадър се смесиха в манджа, която ми дойде пресолена.
Имаше и своите силни моменти, близки планове, страхотни пейзажи, операторът е свършил чудесна работа, но откъм диалог нещата леко ми увиснаха неубедително няколко пъти.
За първи път присъствах на филм, на който си тръгнаха хора близо 40 мин преди края.
Хора всякакви, разбира се, но все пак.

Казват, че вторият филм/книга след пъва много успешна, се прави много трудно. Големи очкавания, претенция.Понякога се получава, понякога не.