Все повече се замислям за много неща от живота си, докато съм на Осторова. И аз като Робинзон Круzо съм корабокруширала на своя остров и се променям. Дано не в индивидуалистичната/ икономическа посока на homo economicus...
Всички тук са се побъркали да стават докторанти. Американци, канадци, индийци. Всички ще стават професори по литератури. Аз пък не искам, Вече не. Преди 4-5 години друга песен пеех, но тогавашната Ина я няма така или иначе.
Всички са под стрес какво да правят с академичната си кариера. Някои се втурват към 3-годишно изгнание, заради световната криза (не е само икономическа, мен да питате), други защото няма какво да се прави друго с master ПО литература, трети пък изобщо не знаят защо го правят.
Мислене, стрес, напрежение.
Аз не мисля по този въпрос, не се напрагам по този въпрос. Вече не.
Прочетох една статия, която беше озаглавена 10 причини, поради които да не започвате докторантура.
Постнах я във ФБ. Всички причини до една са верни. Малцина са познатите ми докторанти-щастливи от това, което правят.
Тази вечер.Стерилни и безопасни разговори на по чаша вино, планове за ПРОФЕСИОНАЛНОТО бъдеще. Разцъкваме варианти, но възпитано, благоприлично. "А България в Европейския Съюз ли е?" ме пита пълничка религиозна американка с очила. Отпивам от виното и влизам в разговора.
Стерилно и безопасно.
Да, хубаво е...някакси.
No comments:
Post a Comment